Сред черната пустош на изпепелената гора, щастлив съм че те имам, че съдбата ни събра. От твоя смях щастлив съм, от твоя слънчев подлед, от сладките целувки, ухаещи те на пролет, от думите ти нежни, изречени с любов - вечно да ги чувам, на всичко съм готов. Раят е където се намираш ти. Защо ми е небето? Защо са ми мечти? Ти си ми реалност Ти си ми една. Ти си нежна ласка, ти си моята топлина. Обичам те такава, каквато си сега. Недей да се променяш, ти слънчева жена. За мене ти си въздух За мен ти си светлина. За мене ти си слънце, огряло през дъжда. Искам да усетя твоя дъх от близо, като някакъв случен полъх лек на бриза. Тялото ти живо аз със любов да обуздая, гърдите да целувам с косата да играя, да докосвам с пръсти нежната ти кожа и на място свидно него аз да сложа. Да проникна бавно чакан и желан в твоята утроба, сладкия капан.