отново беибе сабуждаме син халмуцинира очитети как me гледат от далече в тимно си облечена зашто всяакаш следваш скришно тихо и се собразяаваш дане ме нараняаваш зашто загуби лубофта ли какво просто така ли зашто всеки де сас фалшиви усмифкили на лицето зашто трудно мие да наредяа истинските думи в стиховете ми таяни заедно с теб лесно ли беше да си тригваш тихо с ритама високо на сарцето ти сас залзи пилни очите тижно за мик поне помислили тои как штесе сабужда или прости всичко беше едно огромно ништо този които е тригнал имаше план нали знам дури плануван в гардите ми бес мен нали пламна ли сарцетоти ли врати отвори ли кам други лубовни игри намерили кажи дано неси никога штаслива бес мен докато си жива всичко дати е фалшиво както в момвнта тихо тимино само аз да ти остана в очите светло боже помогниь мен ме заеби аз сам добре само едно поне остави спомените ми в небето скоро погледнах там не видяах ништо недеи немога даги докосна чустватани са страни даже и да ми са на сантим от лицето замаглени са били целинте ти гледаики в очите ми каза че ме обичаш умирам за тияа твои те типотиъ