Тишина във стаята,

Тишина във стаята, часовникът брои. Думите останаха, а сърцето не спи. Спомените падат тихо, като листа в есен. Аз те пускам, но не искам, но така е най-честно. И ако тръгнеш си, не поглеждай назад. Остави ме да дишам, остави ме да чакам. И ако тръгнеш си, знай, че ще те помня. Всяка нощ, всяка сутрин, всяка тиха молитва. Улиците същите, но не са същите. Стъпките ми търсят те, а намирам само сянка. Може би след време ще се усмихнем пак. Може би не ще сме двама