Без да искам

Живота е кучка, не обича да си трае. Не обича да слушка, прави си каквото знае. Днес сме тук, утре няма ни. Взема напук нашите приятели. Остава ни сами, съсипва нашата съдба. И вкарва в дните ни една ужасна самота. Трудно е да си сам, иска ти се да умреш. Това от опит го знам, плачеш и не можеш да спреш. Но няма смисъл от това, унищожили са ни мълни. Таз’ огромна празнота няма кой да я запълни. Сам останеш ли, просто забрави. Без обич и приятели живота не върви. Затова трябва да цениш, абсолютно всеки момент. На чуждите хора да държиш като на част от теб. Гадния живот без да пита, взима твойта любов и далече отлита. Любов да даваш, сам не си лягай. Дори и да не получаваш ти пак давай. Така ще знаеш ти, че живял си достойнно. Твоите добрини ще ти се върнат двойно.