Битът тресе, отваря се вратата, Петко Калашника стъпва на земята. С тъмни очила, ланецът блести, всеки в района знае кои са правилата тук, нали? Не приказва много, думите са точни, сделките му чисти, а моментите – сутрешно-нощни. Движи по асфалта, басът цепи мрака, няма празен ход, той никога не чака. Майстор на играта, държи целия контрол, от квартала до върха – класически рол! (Припев) Петко Калашника – името тежи, на куплети и на думи никой го не надлъжи! Шефът на играта, ритъмът гърми, качи ли се на бита, всичко около го гори! Петко Калашника – стилът е железен, пътят му е точен, никога не е лесен! (Куплет 2) Слагам остри рими, а той слага ред, всяка негова стъпка е крачка напред. Български рап, тежък и с характер, Петко е в центъра, основният фактор. Не копира никой, той създава стила, бута със машина, с невиждана сила. За приятелите – брат, за враговете – стена, взема си своето, без да иска прошка или цена. (Припев) Петко Калашника – името тежи, на куплети и на думи никой


