Помниш ли колко дълго те чаках, Помниш ли как за тебе откачах, Очите ти, няква дрога са сякаш Опитвах те, и към теб се закачах Вече ся други неща са важни, Дай пара, да правя путките влажни, Любовта, вече не ме блазни, За нощта, сърцето с няква ще се дразни Разби сърцето ми, ограби ме, подигра се, Както и да е, важното е, че се разбрахме Ето, тръгвам си, всичко попиляхме, Няма нищо, важното е, че се опознахме, Аз подведох теб, ти подведе мен, Лъгахме се, спомням си, че беше всеки ден, И да, само за през нощта, Съжалявам, но не те обичах, беше си така, Не намерих във теб любовта, нито ти във мен, Не беше нужно да се лъжем така, Щот сега съм повече от студен, И покрай теб, мисля, че намразих любовта И след това, отново ще поема пътя И без това, във сърцето си надежда кътам, Без яснота, се пробвам някъде да стъпя, И към света, опитвам се да се запътя Пълнолуние пътеката ще освети, Висят си всички наши снимки, още на стени, Палитрата неясна вече, нещо я мъгли, Любовта я няма, по-добре върви Дълго те чаках пред твоя праг, Времето изтече, няма да те чакам пак, Всичко което някога за тебе бях, Беше приятел, но ме мислеше за враг Аз по своя път поех си, ти по твоя Няма как да бъда твой, няма да си моя Сърцето взех си, и сега си е на място, Върнах себе си, за тебе тук е тясно..