.80_20:02

Извинявай стъпвам с найка по небето баса ми гърми, ушите дават на заето, първа крачка в София втора под тепето , и ето права трета и спирам над морето , в което вълни за теб и твоя кораб няма , не забравяй днес си тук утре гниеш в яма, тежи над нас игото , тежък съм по-тежък от подигото ,индигото, ползвам го за татуси, текстовете мои във фейса статуси, от яд гъза си бият, първо пият, после вият, кръв от пода мият, крият докато не изгният,под мене лазят, в къщи пазят, вънка газят, гладък мозък празнен поглед носи, жените са ни голи, децата са ни боси, ученият проси, задавам си въпроси, що един те коли а друг те беси, господи къде си, хххх влизам пак след такта акта от насиле води ни до факта гладна мечка не танцува, квартала краен само ни подвежда гладен пес към мен поглежда, търси то надежда, но изглежда,