Колко пъти се прибирах в себе си наранен колко пъти съм говорил сам със себе си за мен Колко пъти се опитах да се променя сега като се замисля, честно срамно ми става Не знаех къде съм и не се сега знам но поне знам кой съм и за кого да се раздавам знам кой ме оценява и кой ще бъде с мен а няма да остане максимум 5 дена. Няма да остане, няма да остане И вече мога да кажа, радвам се, че не стана мога да кажа, че ако беше рана. Щеше да си рана ама от ония дето не болят дори ако полееш ги с ракия. Не, не И понякога се чудя как изобщо съм си мислел, че може да се получи нещо и тогава се сещам какъв балък бях ама ако не бях балък тогава, щях да съм сега така че . Очи от пластмаса, светят фалшиво изкусвена отвън кръвта ти мастило фалшив смях, фалшиво държание прозира отдалече всяко твое желание въртиш ме на шиш, какво ли кроиш и ти май не знаеш затова си мълчиш. От едната страна самосъжаляване от другата пълно неебаване Чакаш и чакаш, какво чакаш колко време ли ти трябва смяташ не се ли наигра ще може ли вече да ме пуснеш да бягам далече къде ще бягам, ми където избягах където гол дойдох ама се облякох където треперих, където намерих човек и основите с него постелих.