Храня гладните
119 Plays
•20 Jun 2020
Приятели? А имате предвид паразити, с които съдбата ви е срещнала на съвсем случаен принцип. Ибаам са... Въпреки че твърде много от така наречените "приятели" са "приятели" с мен само, защото виждат умело нарисуваната от мен картина на техните идеали - сиреч, човек неконфликтен, с безопасни за техните фасади, възгледи и на когото могат да "разчитат". С това разбирай един нужник, в който да изстискват емоционалния гной на раните, които сами са си причинили. Естествено винаги трябва да сме крехката и плодородна почва, която те ще напоят с каркатурните си сълзи, само за да могат същите тия сълзички да израснат в чудовищата, които ще съсипят животите им. Но само посмей да отбележеш някое неудобно фактче, което хвърля светлина върху нелепостта на пародиините им животи, дерзай да имаш мнение в пряк разрез с техните и наблюдавай как същите тия мили хора няма да се поколебаят дори за секунда да те заклеймят като еди какъв си. Нелепо, но е факт, че повечето от хората се нуждаяг от плюшени мечета в човешки облик, в които да си трият сълзичките, и които да прогонват дори за миг ужаса на самотата. "За това са приятелите" продължават възпалените им мозъци да повтарят старата мантра, "а ти за какво си, когато ме навеждаш на мисълта, че може би самотата не е чак толкова лош другар" мисля си аз, слушайки поредните глупости. Има и истински приятелства като в книгите или като по филмите, но какво се крие във влажните дебри на подсъзнанието, което захранва тези приятелства? Нещо напълно нормално, но ужасяващо от гледна точка на морала
Leave a comment
garbage @valard03949
Приятели? А имате предвид паразити, с които съдбата ви е срещнала на съвсем случаен принцип. Ибаам са... Въпреки че твърде много от така наречените "приятели" са "приятели" с мен само, защото виждат умело нарисуваната от мен картина на техните идеали - сиреч, човек неконфликтен, с безопасни за техните фасади, възгледи и на когото могат да "разчитат". С това разбирай един нужник, в който да изстискват емоционалния гной на раните, които сами са си причинили. Естествено винаги трябва да сме крехката и плодородна почва, която те ще напоят с каркатурните си сълзи, само за да могат същите тия сълзички да израснат в чудовищата, които ще съсипят животите им. Но само посмей да отбележеш някое неудобно фактче, което хвърля светлина върху нелепостта на пародиините им животи, дерзай да имаш мнение в пряк разрез с техните и наблюдавай как същите тия мили хора няма да се поколебаят дори за секунда да те заклеймят като еди какъв си. Нелепо, но е факт, че повечето от хората се нуждаяг от плюшени мечета в човешки облик, в които да си трият сълзичките, и които да прогонват дори за миг ужаса на самотата. "За това са приятелите" продължават възпалените им мозъци да повтарят старата мантра, "а ти за какво си, когато ме навеждаш на мисълта, че може би самотата не е чак толкова лош другар" мисля си аз, слушайки поредните глупости. Има и истински приятелства като в книгите или като по филмите, но какво се крие във влажните дебри на подсъзнанието, което захранва тези приятелства? Нещо напълно нормално, но ужасяващо от гледна точка на морала
You may also like