Задушаване Погреби всичките си тайни в мен, ела с невинност и след това ме остави сам с греховете ми. Все още усещам въздухът около себе си И знам, че любовта ти е само прикритие на злобата, която таиш в себе си. Така че, ако ме обичаш, ме остави да си тръгна! И избягай от мен преди да се усетя... Сърцето ми просто е прекалено разбито, за да бъде наранено. Не мога да разруша нещо, което не съществува. Избави ме от съдбата ми - ако съм самичък, не бих могъл да мразя никого. Наистина не заслужавам да те имам...! Усмивката ми бе отнета много одавна и ако все още мога да се променя... Надявам се никога да Не го разбера!!! Не бих могъл да се изправя сам срещу живота, ако нямам твойта светлина, но всичко се разпадна в мига, в който ти отказа да се бориш...! Така че, спести си дъха, защото няма да чуя думите ти! Мисля, че бях достатъчно ясен... Ти не би могла да мразиш достатъчно, за да изпиташ обич.  ... Дали това би трябвало да обясни всичко? Само как ми се иска да не бяхме приятели... така нямаше да ме боли, когато те наранявам.  Бях заличен много одавна и за да те пусна да си отидеш, трябваше да позволя на цялата ми надежда да умре...! Ти никога не си имала нужда от моята помощ, продаде ме, за да спасиш себе си! Не искам вече да слушам за позора ти... Отново бягаш - никога няма да се промениш! Любовта ми към теб беше наказана преди много време... И АКО ВСЕ ОЩЕ ТЕ ИНТЕРЕСУВАМ, НЕДЕЙ НИКОГА ДА МИ ГО КАЗВАШ! АКО ВСЕ ОЩЕ ТИ ПУКА, НЕ ИСКАМ НИКОГА ДА РАЗБИРАМ!!!