Жалки сме рушиме,, жалки сме болиме,, Носим Велико име,,, жалко че спиме,, Спри ме решиш ли че ти стига истина,,, Истина дори израза войстина,,,, Колко жалко че рушиме,,, имаме време да решиме,,,, усештам че грешиме,, виждам нещо,,как вече не вярвам в нищо,,,, сърцето биещо,, чуждa Отрова пиещо,, криещо не злоба,,, миещо сълзи пред гроба,, всеки момент,, всяка проба да сме успешни,, в очи чужди,, смешни,,, сметни колко сме грешни,, нужда от съвети спешни,, но не от хора,,, асансьора качва слиза,,, стига от майчиното мляко близа,,, влиза Бълвана през колните на гости,,, в квартала няма площадки има пости,,, От хиляда и една нощи гадости,,, слабости,, винаги с вкус на сладости,, радости при чужда болка,,, От триколка до мерцедес спомени пазя,, нямам сили пак в тиня да газя,,, сега летя не лазя Жалки сме рушиме,, жалки сме болиме,, Носим Велико име,,, жалко че спиме,, Спри ме решиш ли че ти стига истина,,, Истина дори израза войстина,,,,