Насочва пистолета а той студен в ръката му И нищо не казва а това говори достатъчно И погледа е празен, мрачен и студен И разбирам че това е моят последен ден Поемам въздух и издишам дълбоко за последно Поглеждам пистолета и вече всичко стана все едно И огъня в мен, вече тръгва да угасва А ранните в мен, нямаха нужда да зараснат Нямах нужда от утеха, нямах нужда да се смея Нямах нужда от приятел, нито пък от нея Не умирам от човека, умирам от ревността Помнете името ми аз прегръщам вечността