мина се година вече съм се преродил макар и да не слушам с поглед в нищото забил за месец купих два чифта Джорданки четворка сестра ми пред 2 хиляди души е Песнопойка отнасям се към себе си като с човек нуждаещ се от помощ и спрях да се грижа за тия дето са в немощ не защото не искам просто много се вживяха изведнъж в очите им се оказах заплаха илюзии безпощадни трима в различни градове един сам остана в родния дълга го зове ще ми се да бях кът него със товар на тия рамене и сестра която обича единственото си дете погрижих се за краката си а не за красотата си бягах от самотата си забравяйки делата ми жена ми ми каза да спра да мечтая с 5 месеца напред а да се радвам на сегашните моменти били те безчет но как да й обясня че за биполярност няма лек и няма да се открие не и в този шибан век може би хиперболизирам но хипер боли да питам къде беше баща ми кът на някой съм искал да разчитам дали въобще някога съм имал отстрани на темето коса е въпроса на деня който мъчи нечия глава която се буди до мен на сутринта и нека си остане все така писна ми да си тръгват оставяйки ме сам в реалността повечето пъти вечер може би за това не спя и все съм отнесен добре че ставам поне за работа същата измъчена глава ме буди с целувка по бузата и потеглям на път без празнина забрави за баща ми за него не ща и да споделям малко пъти съм го срещал както Люк Дард Вейдър