разделен на две самоличности едната поетична другата вярваща в пищности пак съм бягащия от нещо към нещо по средата мойче ми е най-зловещо а годините си минават времето твърде ценно обезценявам го щото ми е прекалено лежерно почитател на Прахбуда или на прахта на Макавели младолики хорица в словата си са твърде смели вярвайки на всяко прочетено из нета мнение няма да имат свое дори след години в забвение и се получава презразказ на разказ все едно са в 5-ти клас браво господине но и вие работите си само за вас добре облечен в елече надника си тече за туй инфлуенсарче дет само си е фенче и нищо повече а пък аз съм пас винаги съм бил пас а пък аз съм пас завинаги ще си остана пас искам просто да се прибера да зарежа работното си място искам просто да се прибера да оставя квартирата си и да спра да се чувствам ужасно да спра да се измъчвам със съвести да нося чужди грешки като белези на гърба си същата като баща й зарязва тия дет я ценят за собствени идеали искам просто да отида при майка си и да я прегърна да се разрева и никога повече да не си тръгна но за жалост не става пак далеч от вкъщи трябва да си вадя хляба от небето ме гледа моята баба знаейки че беше права и иска да не бъда пас никога да не бъда пас и да не бъда пас никога повече да не бъда пас