Имало едно време едно момче на име Кристалиньо. То страдало от много рядка болест, при която вместо кислород трябвало да диша кристали. Но като дишало кристали, то дишало и се надишвало и ставало най- доброто Макаши. Тогава то почвало да рапира и се пренасяло в друг свят. Един ден Кристалиньо се напушил и видял едно кристално кълбо и започнал. Кристалното кълбо днеска ми каза маняк тая вечер си на плаза Кристалите ще влизат елегантно в белите ти дробове галатно. Само да не прекалиш внимавай че после знаеш ко ти става както се намираш на земята на практика се телепортираш в друга кристалактика. Давай ми давай ми давай кристали че се задушавам без тях не видя ли Кристали, кристали, кристали, кристали не мога да дишам давайте ги клошари. Без моите кристали съм нищо не говоря, не чувам, не виждам без кристали да съм много мразя и както Мария Илиева каза кристал ако нямаш значи нямаш нищо нямаш нищо х2 Кристална вселена с кристал напоена не искам да чувам за твоята схема Кристален човек съм с кристално сърце с кристално тяло с кристално лице. Кристала ме брани с кристални мембрани кристална атака с кристални кинжали. Лешпери пробити вземете мълчете че да не дойда с кристално мачете. Малкият Кристалиньо бил вече много направен. Той бил обиколил над 46 кристалактики и вече не знаел къде се намира. Къде се намирам не знам Но знам, че не съм сам кристалната мозайка ми е баща и майка. Кристала ме отгледа и само на него съм предан кристала ме възпита или поне се опита. Кристалната решетка е моята вечна клетка. И знам, че до края до края на света там ще си стоя. Не мога сега да престана само кристал ми остана Затова дори щом умирам ще се кристализирам.